Надежда
Надежда
Забързана,
изнервена,
объркана
и уморена,
сред прах,
мъгла и суета,
прегърбена от някакви проблемчета,
понесла чужди въжделения,
премазана от грехове,
обиди,
завист,
злоба
и напътствия,
въртя се в трафика
като милиони други.
Нима избрах в този хаос
да се родя?
Сърцето ми застива,
прескача, гърчи се, боли
от толкова изгаснали мечти.
Дъхът не ми достига.
Ще спра,
ще помълча,
светът край мене нека се върти,
сив, черен – все едно.
Дори в този мрачен, януарски ден
свободна съм да помечтая
за сини теменужки през април.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
