24.01.2011 г., 20:07

Надежда

1.1K 0 7

Надежда

 

Забързана,

     изнервена,

         объркана

             и уморена,

 

сред прах,

мъгла и суета,

прегърбена от някакви проблемчета,

понесла чужди въжделения,

премазана от грехове,

                              обиди,

                                    завист,

                                             злоба

                                                 и напътствия,

въртя се в трафика

като милиони други.

 

Нима избрах в този  хаос

да се родя?

Сърцето ми застива,

прескача, гърчи се, боли

от толкова изгаснали мечти.

Дъхът не ми достига.

 

Ще спра,

ще помълча,

светът край мене нека се върти,

сив, черен – все едно.

Дори в този мрачен, януарски ден

свободна съм да помечтая

за сини теменужки през април.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ашна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...