24 янв. 2011 г., 20:07

Надежда

1.1K 0 7

Надежда

 

Забързана,

     изнервена,

         объркана

             и уморена,

 

сред прах,

мъгла и суета,

прегърбена от някакви проблемчета,

понесла чужди въжделения,

премазана от грехове,

                              обиди,

                                    завист,

                                             злоба

                                                 и напътствия,

въртя се в трафика

като милиони други.

 

Нима избрах в този  хаос

да се родя?

Сърцето ми застива,

прескача, гърчи се, боли

от толкова изгаснали мечти.

Дъхът не ми достига.

 

Ще спра,

ще помълча,

светът край мене нека се върти,

сив, черен – все едно.

Дори в този мрачен, януарски ден

свободна съм да помечтая

за сини теменужки през април.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ашна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...