Jan 24, 2011, 8:07 PM

Надежда

  Poetry » Other
1.1K 0 7

Надежда

 

Забързана,

     изнервена,

         объркана

             и уморена,

 

сред прах,

мъгла и суета,

прегърбена от някакви проблемчета,

понесла чужди въжделения,

премазана от грехове,

                              обиди,

                                    завист,

                                             злоба

                                                 и напътствия,

въртя се в трафика

като милиони други.

 

Нима избрах в този  хаос

да се родя?

Сърцето ми застива,

прескача, гърчи се, боли

от толкова изгаснали мечти.

Дъхът не ми достига.

 

Ще спра,

ще помълча,

светът край мене нека се върти,

сив, черен – все едно.

Дори в този мрачен, януарски ден

свободна съм да помечтая

за сини теменужки през април.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ашна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...