Jan 24, 2011, 8:07 PM

Надежда

  Poetry » Other
1.1K 0 7

Надежда

 

Забързана,

     изнервена,

         объркана

             и уморена,

 

сред прах,

мъгла и суета,

прегърбена от някакви проблемчета,

понесла чужди въжделения,

премазана от грехове,

                              обиди,

                                    завист,

                                             злоба

                                                 и напътствия,

въртя се в трафика

като милиони други.

 

Нима избрах в този  хаос

да се родя?

Сърцето ми застива,

прескача, гърчи се, боли

от толкова изгаснали мечти.

Дъхът не ми достига.

 

Ще спра,

ще помълча,

светът край мене нека се върти,

сив, черен – все едно.

Дори в този мрачен, януарски ден

свободна съм да помечтая

за сини теменужки през април.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ашна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...