25 oct 2013, 15:21

Надежда

  Poesía » Otra
464 0 0

 

           Надежда

 

Усмивки слънчеви безброй

изгряли в моя път нелек,

награда ли са за премълчаните въздишки

или са подкрепа занапред?!

 

Дали след утре ще вървя към неизвестното,

унила плаха и сама или

ще крача бодро през урвите и лесовете?!

 

Ще мога ли във утрешния ден

да съм уверена в доброто,

дали ще бъде все още истината в мен?!

 

Напред докато крача ще помня от преди,

прекрасните моменти

ще са оставили следи.

 

Дано звездите, заплатени със сълзи,

са семе в добра почва,

раждащо ароматни полски треви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...