25.10.2013 г., 15:21

Надежда

460 0 0

 

           Надежда

 

Усмивки слънчеви безброй

изгряли в моя път нелек,

награда ли са за премълчаните въздишки

или са подкрепа занапред?!

 

Дали след утре ще вървя към неизвестното,

унила плаха и сама или

ще крача бодро през урвите и лесовете?!

 

Ще мога ли във утрешния ден

да съм уверена в доброто,

дали ще бъде все още истината в мен?!

 

Напред докато крача ще помня от преди,

прекрасните моменти

ще са оставили следи.

 

Дано звездите, заплатени със сълзи,

са семе в добра почва,

раждащо ароматни полски треви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...