Надежда
Усмивки слънчеви безброй
изгряли в моя път нелек,
награда ли са за премълчаните въздишки
или са подкрепа занапред?!
Дали след утре ще вървя към неизвестното,
унила плаха и сама или
ще крача бодро през урвите и лесовете?!
Ще мога ли във утрешния ден
да съм уверена в доброто,
дали ще бъде все още истината в мен?!
Напред докато крача ще помня от преди,
прекрасните моменти
ще са оставили следи.
Дано звездите, заплатени със сълзи,
са семе в добра почва,
раждащо ароматни полски треви.
© Мария Христова Всички права запазени