Oct 25, 2013, 3:21 PM

Надежда

  Poetry » Other
461 0 0

 

           Надежда

 

Усмивки слънчеви безброй

изгряли в моя път нелек,

награда ли са за премълчаните въздишки

или са подкрепа занапред?!

 

Дали след утре ще вървя към неизвестното,

унила плаха и сама или

ще крача бодро през урвите и лесовете?!

 

Ще мога ли във утрешния ден

да съм уверена в доброто,

дали ще бъде все още истината в мен?!

 

Напред докато крача ще помня от преди,

прекрасните моменти

ще са оставили следи.

 

Дано звездите, заплатени със сълзи,

са семе в добра почва,

раждащо ароматни полски треви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...