25 окт. 2013 г., 15:21

Надежда

462 0 0

 

           Надежда

 

Усмивки слънчеви безброй

изгряли в моя път нелек,

награда ли са за премълчаните въздишки

или са подкрепа занапред?!

 

Дали след утре ще вървя към неизвестното,

унила плаха и сама или

ще крача бодро през урвите и лесовете?!

 

Ще мога ли във утрешния ден

да съм уверена в доброто,

дали ще бъде все още истината в мен?!

 

Напред докато крача ще помня от преди,

прекрасните моменти

ще са оставили следи.

 

Дано звездите, заплатени със сълзи,

са семе в добра почва,

раждащо ароматни полски треви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...