Предавам се, не искам да се боря,
ни мелниците са реални, нито конят,
оръжието вече ми тежи.
Със санчовци не ми се спори,
керванът нека си върви.
Сега ще си поседна тука,
насред трънливият ми път.
Цветята са ей там, далече,
дордето стигна ги ще се смрачи.
А утре, ако има утре,
краката ми ще са в роса,
в косите вятър,
слънце и надежда,
че няма да съм все така...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
