Предавам се, не искам да се боря,
ни мелниците са реални, нито конят,
оръжието вече ми тежи.
Със санчовци не ми се спори,
керванът нека си върви.
Сега ще си поседна тука,
насред трънливият ми път.
Цветята са ей там, далече,
дордето стигна ги ще се смрачи.
А утре, ако има утре,
краката ми ще са в роса,
в косите вятър,
слънце и надежда,
че няма да съм все така...
© Нел All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
