10 jun 2016, 7:51

Надежда 

  Poesía
357 0 6
Нощта се спуска тиха и вълшебна,
изгряват световете и трептят...
изпращат ни послания и вяра,
че не сме сами във вселенския си път.
Тогава стихваш закриляна и нежна
и влизаш тихо в дълбините на душата си,
въпросите които си задаваш те изгарят,
но отговорите раждат се със изгрева...
Където злото пак навсякъде те следва,
боли те, а думите изгарят те...
отразени са в скритата реалност
на слепи истини и на мълчание... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??