Izumrudkata (Катя)
290 3762
10.06.2016 г., 7:51 ч.

Надежда 

  Поезия
317 0 6

Нощта се спуска тиха и вълшебна,

изгряват световете и трептят...

изпращат ни послания и вяра,

че не сме сами във вселенския си път.

Тогава стихваш закриляна и нежна

и влизаш тихо в дълбините на душата си,

въпросите които си задаваш те изгарят,

но отговорите раждат се със изгрева...

Където злото пак навсякъде те следва,

боли те, а думите изгарят те...

отразени са в скритата реалност

на слепи истини и на мълчание...

И няма назад да се обръщам

и да си спомням за отминалите дни,

да бъркам в раната когато тя не е зараснала

и все още толкова много  боли...

Ще поема без страх по-трънливия път на живота!

И така в лабиринта от житейски въпроси,

търсиш отговори и смело поемаш напред,

по - най-трудния път... да опазиш душата си...

да повярваш във себе си  и любовта...

И светлината отново те обгръща и те издига

до най-светлите ти мисли за да ти покаже,

че пътят ти светъл е... и излъчва любов и надежда!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нощта се спуска тиха и вълшебна,

    изгряват световете и трептят...

    изпращат ни послания и вяра,

    че не сме сами във вселенския си път.

    Катя

    Благословена вечер мили, приятели!
  • Бадемов Цвят, благодаря ти!
  • Истинско и завладяващо!
  • Благодаря ви, за хубавите коментари мили приятели!
  • Бъди...!!!
  • С Влади! Поздравявам те и аз, Катя! Звучиш хубаво, светло и оптимистично. Бъди все такава!
Предложения
: ??:??