Надежда
Нощта се спуска тиха и вълшебна,
изгряват световете и трептят...
изпращат ни послания и вяра,
че не сме сами във вселенския си път.
Тогава стихваш закриляна и нежна
и влизаш тихо в дълбините на душата си,
въпросите които си задаваш те изгарят,
но отговорите раждат се със изгрева...
Където злото пак навсякъде те следва,
боли те, а думите изгарят те...
отразени са в скритата реалност
на слепи истини и на мълчание...
И няма назад да се обръщам
и да си спомням за отминалите дни,
да бъркам в раната когато тя не е зараснала
и все още толкова много боли...
Ще поема без страх по-трънливия път на живота!
И така в лабиринта от житейски въпроси,
търсиш отговори и смело поемаш напред,
по - най-трудния път... да опазиш душата си...
да повярваш във себе си и любовта...
И светлината отново те обгръща и те издига
до най-светлите ти мисли за да ти покаже,
че пътят ти светъл е... и излъчва любов и надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
