Надежда

11 ago 2016, 19:33

Poesía » De amor

884 1 3

Защо го харесвам

идея си нямам,
но щом го погледна

аз онемявам.

Усмивка красива

той рядко показва
и причина за нея

друга се оказва.

С приятели свои

той често излиза,
а аз сама стоя

и се взирам.

Вглеждам се в него-

мечтата недостижима
и чудя се все още

надежда ли има.

Надежда за нас-

двете души заблудени
да бъдем събрани

в едни общи предели.

Но надеждата бързо

изпари се като човек,
пристъпил закона

и общинския ред.

Надеждата малка

вече я няма,
а аз си останах

все същата самотна дама.

Здравейте, това е първото ми стихотворение, което споделям с вас. Не е като вашите, но се надявам да ви хареса.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.