Надежда
Защо го харесвам
идея си нямам,
но щом го погледна
аз онемявам.
Усмивка красива
той рядко показва
и причина за нея
друга се оказва.
С приятели свои
той често излиза,
а аз сама стоя
и се взирам.
Вглеждам се в него-
мечтата недостижима
и чудя се все още
надежда ли има.
Надежда за нас-
двете души заблудени
да бъдем събрани
в едни общи предели.
Но надеждата бързо
изпари се като човек,
пристъпил закона
и общинския ред.
Надеждата малка
вече я няма,
а аз си останах
все същата самотна дама.
© Дебора Запрянова All rights reserved.
