Надежда
Защо главата тегне изнурена?
Защо гърдите са без капка мощ?
Мъгла забулва днес душата изморена
и настъпва неочакваната нощ.
Съблазънта сърцето не опива,
ни зовът на шеметни мечти.
Ще ида аз где никой не отива,
далеч, далеч в пустинни самоти.
Сред пясъка безкрай да ме милува
лъчът на романтичната луна.
Зефир горещ косата да милува.
И да ме люби звездна светлина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados
