Feb 5, 2017, 6:35 PM

Надежда 

  Poetry » Love
324 0 6
Защо главата тегне изнурена?
Защо гърдите са без капка мощ?
Мъгла забулва днес душата изморена
и настъпва неочакваната нощ.
Съблазънта сърцето не опива,
ни зовът на шеметни мечти.
Ще ида аз где никой не отива,
далеч, далеч в пустинни самоти.
Сред пясъка безкрай да ме милува
лъчът на романтичната луна.
Зефир горещ косата да милува.
И да ме люби звездна светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Random works
: ??:??