Защо главата тегне изнурена?
Защо гърдите са без капка мощ?
Мъгла забулва днес душата изморена
и настъпва неочакваната нощ.
Съблазънта сърцето не опива,
ни зовът на шеметни мечти.
Ще ида аз где никой не отива,
далеч, далеч в пустинни самоти.
Сред пясъка безкрай да ме милува
лъчът на романтичната луна.
Зефир горещ косата да милува.
И да ме люби звездна светлина.
© Йонка Янкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
