Защо главата тегне изнурена?
Защо гърдите са без капка мощ?
Мъгла забулва днес душата изморена
и настъпва неочакваната нощ.
Съблазънта сърцето не опива,
ни зовът на шеметни мечти.
Ще ида аз где никой не отива,
далеч, далеч в пустинни самоти.
Сред пясъка безкрай да ме милува
лъчът на романтичната луна.
Зефир горещ косата да милува.
И да ме люби звездна светлина.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
