Надежда
Защо главата тегне изнурена?
Защо гърдите са без капка мощ?
Мъгла забулва днес душата изморена
и настъпва неочакваната нощ.
Съблазънта сърцето не опива,
ни зовът на шеметни мечти.
Ще ида аз где никой не отива,
далеч, далеч в пустинни самоти.
Сред пясъка безкрай да ме милува
лъчът на романтичната луна.
Зефир горещ косата да милува.
И да ме люби звездна светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
