Надежда
Мислите ми бягат надалече,
светът е просто тинесто кълбо,
не ми остава нищо, нищо вече,
освен едно заглъхнало "Защо? "
А следва есен. Падащи листа...
И няколко проскубани врабчета.
Стихове пропити с тишина
и от сърцето счупени парчета.
Тогава оня демон Страх
покрива ме със черно наметало.
До дъно тъмнината му познах...
И сякаш аз бях нейното начало.
Преглъщам буци стържещ мрак,
а птиците със укор ме поглеждат.
Аз още чакам само малък знак,
че съществува някъде надежда...
08.09.17
Алекс ( Малката )
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алекс Малката Todos los derechos reservados
Радвам се, че ти е харесало и на теб, адашче 
