Мислите ми бягат надалече,
светът е просто тинесто кълбо,
не ми остава нищо, нищо вече,
освен едно заглъхнало "Защо? "
А следва есен. Падащи листа...
И няколко проскубани врабчета.
Стихове пропити с тишина
и от сърцето счупени парчета.
Тогава оня демон Страх
покрива ме със черно наметало.
До дъно тъмнината му познах...
И сякаш аз бях нейното начало. ...