Alex.Malkata (Алекс Малката)
29 675
8.09.2017 г., 22:04 ч.

Надежда 

  Поезия » Друга
851 7 6

Мислите ми бягат надалече,

светът е просто тинесто кълбо,

не ми остава нищо, нищо вече,

освен едно заглъхнало "Защо? "

 

А следва есен. Падащи листа...

И няколко проскубани врабчета.

Стихове пропити с тишина

и от сърцето счупени парчета.

 

Тогава оня демон Страх

покрива ме със черно наметало.

До дъно тъмнината му познах...

И сякаш аз бях нейното начало.

 

Преглъщам буци стържещ мрак,

а птиците със укор ме поглеждат.

Аз още чакам само малък знак,

че съществува някъде надежда...

 

08.09.17

Алекс ( Малката )

© Алекс Малката Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Привет "Голямо" Мъниче! Докато сме живи - Надежда има!
  • Прекрасно, Алекс! Има надежда. Щом има мечти, има надежда. Поздрав, Алекс!
  • Благодаря ви за топлите думи, момичета! Радвам се, че ти е харесало и на теб, адашче
  • Алекс! Пращам ти листенце от надежда по едно проскубано врабче, стихотворението е великолепно! 🍁
  • Харесах!
    *****
  • Надеждата е феномен, никой и нищо не може да я докаже, няма как да се материализира, а всъщност тя крепи, решава и дори спасява съдби - стига тя самата да остане жива! Прекрасно излияние, прозира и тъга. Тиня, черно наметало, стържещ мрак и падащи листа, счупени парчета... страхотни олицетворения. Хареса ми цялостното внушение за състоянието, но усетих и "до болка позната Болка" Алекс и пролетта със слънцето ще дойдат, скоро и в твоя стих!
Предложения
: ??:??