Надежда
Мислите ми бягат надалече,
светът е просто тинесто кълбо,
не ми остава нищо, нищо вече,
освен едно заглъхнало "Защо? "
А следва есен. Падащи листа...
И няколко проскубани врабчета.
Стихове пропити с тишина
и от сърцето счупени парчета.
Тогава оня демон Страх
покрива ме със черно наметало.
До дъно тъмнината му познах...
И сякаш аз бях нейното начало.
Преглъщам буци стържещ мрак,
а птиците със укор ме поглеждат.
Аз още чакам само малък знак,
че съществува някъде надежда...
08.09.17
Алекс ( Малката )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Малката Всички права запазени
Радвам се, че ти е харесало и на теб, адашче 
