Надежда

Поезия » Друга

1.2K 7 6

Мислите ми бягат надалече,

светът е просто тинесто кълбо,

не ми остава нищо, нищо вече,

освен едно заглъхнало "Защо? "

А следва есен. Падащи листа...

И няколко проскубани врабчета.

Стихове пропити с тишина

и от сърцето счупени парчета.

Тогава оня демон Страх

покрива ме със черно наметало.

До дъно тъмнината му познах...

И сякаш аз бях нейното начало.

Преглъщам буци стържещ мрак,

а птиците със укор ме поглеждат.

Аз още чакам само малък знак,

че съществува някъде надежда...

08.09.17

Алекс ( Малката )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Genereux (Любомир Попов)

Привет "Голямо" Мъниче! Докато сме живи - Надежда има!

2017-09-24T20:48:16+03:00
rocker (Велин)

Прекрасно, Алекс! Има надежда. Щом има мечти, има надежда. Поздрав, Алекс!

2017-09-09T06:43:12+03:00
Alex.Malkata (Алекс Малката)

Благодаря ви за топлите думи, момичета! Радвам се, че ти е харесало и на теб, адашче

2017-09-09T05:18:11+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Алекс! Пращам ти листенце от надежда по едно проскубано врабче, стихотворението е великолепно! 🍁

2017-09-09T00:32:56+03:00
АлексейорданоВ (Алекс)

Харесах!
*****

2017-09-08T22:43:30+03:00