Ranrozar (Стойчо Станев)
548 18097
6 oct 2018, 23:02

Надежда 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
530 5 13

 

           на Георги Константинов

 

Когато тази лятна нощ будува

сред звездния разкош в незнание,

ще изповядам своето признание,

преминало през чувствени заблуди;

приело любовта за труден избор,

която всеотдайно ще живее,

там, където спомените зреят

и бълбука спасителен извор...

Сякаш всичко губи смисъл,

ако пак не те открия!

Мълчах дълго, жадно пиех

и до дъно търсех теб, орисан:

че от тебе топлина да взема

с изгрева на слънчевото утро;

и пред залез с него да съм буден,

щом до залез има още време.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??