Надежда
на Георги Константинов
Когато тази лятна нощ будува
сред звездния разкош в незнание,
ще изповядам своето признание,
преминало през чувствени заблуди;
приело любовта за труден избор,
която всеотдайно ще живее,
там, където спомените зреят
и бълбука спасителен извор...
Сякаш всичко губи смисъл,
ако пак не те открия!
Мълчах дълго, жадно пиех
и до дъно търсех теб, орисан:
че от тебе топлина да взема
с изгрева на слънчевото утро;
и пред залез с него да съм буден,
щом до залез има още време.
© Стойчо Станев All rights reserved.
