9 may 2019, 7:29

Надежда

  Poesía
2.1K 6 6

Понякога, на дъното на мъката,

когато ми е тъжно и студено;

когато съм отритната, излъгана,

отчаяна до кръв, обезверена;

 

когато даже лъч надежда няма,

от адска безизходица боли;

когато съм премръзнала, отчаяна,

когато се задавям от сълзи...

 

тогава и молитвите забравям,

че в миг такъв съмнявам се и в Бог...

Но някаква искрица в мен остава,

последната от чудото Живот...

 

Забравена... Не вярвам, че я има...

Но тя е в мен... Мъждукаща пулсира...

Надежда упорита и невидима...

Надеждата последна в мен умира...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...