9 may 2019, 7:29

Надежда

  Poesía
2.1K 6 6

Понякога, на дъното на мъката,

когато ми е тъжно и студено;

когато съм отритната, излъгана,

отчаяна до кръв, обезверена;

 

когато даже лъч надежда няма,

от адска безизходица боли;

когато съм премръзнала, отчаяна,

когато се задавям от сълзи...

 

тогава и молитвите забравям,

че в миг такъв съмнявам се и в Бог...

Но някаква искрица в мен остава,

последната от чудото Живот...

 

Забравена... Не вярвам, че я има...

Но тя е в мен... Мъждукаща пулсира...

Надежда упорита и невидима...

Надеждата последна в мен умира...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...