Понякога, на дъното на мъката,
когато ми е тъжно и студено;
когато съм отритната, излъгана,
отчаяна до кръв, обезверена;
когато даже лъч надежда няма,
от адска безизходица боли;
когато съм премръзнала, отчаяна,
когато се задавям от сълзи...
тогава и молитвите забравям,
че в миг такъв съмнявам се и в Бог...
Но някаква искрица в мен остава,
последната от чудото Живот... ...