Надежда
Понякога, на дъното на мъката,
когато ми е тъжно и студено;
когато съм отритната, излъгана,
отчаяна до кръв, обезверена;
когато даже лъч надежда няма,
от адска безизходица боли;
когато съм премръзнала, отчаяна,
когато се задавям от сълзи...
тогава и молитвите забравям,
че в миг такъв съмнявам се и в Бог...
Но някаква искрица в мен остава,
последната от чудото Живот...
Забравена... Не вярвам, че я има...
Но тя е в мен... Мъждукаща пулсира...
Надежда упорита и невидима...
Надеждата последна в мен умира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени
