stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
97 419
9 мая 2019 г., 07:29

Надежда 

  Поэзия
1677 6 6

Понякога, на дъното на мъката,

когато ми е тъжно и студено;

когато съм отритната, излъгана,

отчаяна до кръв, обезверена;

 

когато даже лъч надежда няма,

от адска безизходица боли;

когато съм премръзнала, отчаяна,

когато се задавям от сълзи...

 

тогава и молитвите забравям,

че в миг такъв съмнявам се и в Бог...

Но някаква искрица в мен остава,

последната от чудото Живот...

 

Забравена... Не вярвам, че я има...

Но тя е в мен... Мъждукаща пулсира...

Надежда упорита и невидима...

Надеждата последна в мен умира...

 

 

 

 

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??