Залезът потъна в утробата на вечността
и нежен бриз, като вълна понесе,
ритъма вълнуващ на сърцето
и ето, сливат се и страст и огнена мощ,
под взора благосклонен на небето.
Пролет! Тази велика сила и нежна
и загадъчна, звучи над земята,
ражда плод на радост, надежда и мир,
и набъбва тревата зеленоока
край всеки храст, край всеки вир.
И всяка жива твар, в своя дом
поднебесен, обхваната от тази
сладка тръпка, на всяка своя стъпка
раздава любов.
Пред поляната разкошна, зеленото
море люлее се, с най - нежния повей,
когато дискът на слънцето залязва
и тъмните сенки в пазва се спотайват.
Аз те чакам Любов, със силата си мощна,
омагьосай този свят свиреп, превърни се
в лебед, вятър, пяна и всяка сутрин
изтичай от сърцето ми голямо !
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
Благодаря ти, Георги, все ми е хубаво, като те видя тук, хубав ден!
Иван, благодаря ти че постави стиха в любими, слънчеви мигове ти пожелавам!