13.03.2022 г., 17:45

Аз те чакам, Любов!

1.1K 4 6

Залезът потъна в утробата на вечността

и нежен бриз, като вълна понесе,

ритъма вълнуващ на сърцето

и ето, сливат се и страст и огнена мощ,

под взора благосклонен на небето.

 

Пролет! Тази велика сила и нежна

и загадъчна, звучи над земята,

ражда плод на радост, надежда и мир,

и набъбва тревата зеленоока

край всеки храст, край всеки вир.

 

И всяка жива твар, в своя дом

поднебесен, обхваната от тази

сладка тръпка, на всяка своя стъпка

раздава любов.

 

Пред поляната  разкошна, зеленото

море люлее се, с най - нежния повей,

когато дискът на слънцето залязва

и тъмните сенки в пазва се спотайват.

 

Аз те чакам Любов, със силата си мощна,

омагьосай този свят свиреп, превърни се

в лебед, вятър, пяна и всяка сутрин

изтичай от сърцето ми голямо !

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Росилина, много ме зарадва, че посети страничката ми! Благодаря ти, нека ти стане пролетно в душата!

    Благодаря ти, Георги, все ми е хубаво, като те видя тук, хубав ден!

    Иван, благодаря ти че постави стиха в любими, слънчеви мигове ти пожелавам!
  • Хубаво!
  • Пролетта е време за любов! Толкова е нужна точно сега!
  • Асенчо, благодаря, че постави стиха в любими, приятна вечер!
  • Благодаря ти, Младен, за хубавия коментар и поставянето на стиха в любими! Желая ти приятна вечер!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...