1 sept 2024, 6:52  

Надежда

683 0 0

Казват, надеждата умира последна,

но малцина знаят, че жертвите ѝ са безброй.

Уж каца на рамото като малка птица

и ти дава сила да бъдеш герой.

 

Ако ръцете си сега към теб протегна,

ще ме хванеш ли, преди да падна в пропастта?

Бъди птицата, от която се нуждая,

и не ме оставяй повече сама.

 

Бъди моята надежда,

светлината в мрачните ми дни.

Нека заедно се борим срещу всичко

и да станем по-добри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stela Ivanova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...