1 сент. 2024 г., 06:52  

Надежда

682 0 0

Казват, надеждата умира последна,

но малцина знаят, че жертвите ѝ са безброй.

Уж каца на рамото като малка птица

и ти дава сила да бъдеш герой.

 

Ако ръцете си сега към теб протегна,

ще ме хванеш ли, преди да падна в пропастта?

Бъди птицата, от която се нуждая,

и не ме оставяй повече сама.

 

Бъди моята надежда,

светлината в мрачните ми дни.

Нека заедно се борим срещу всичко

и да станем по-добри.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stela Ivanova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...