15 mar 2007, 8:57

Надежда 

  Poesía
866 0 4

<?XML:NAMESPACE PREFIX = O />

            

Нощта е студена, но  сърцето ти ме топли,
аз търся приятелска душа,

за да се скрия в нея от сълзи и вопли,

да се скрия от ударите на дъжда...

 

Дори да мълча, сърцето разбира,

че плача за бялата луна.

Любовта ми към теб не умира,

макар и да роня сълза след сълза...

 

Миг подир миг животът тече и си отива,

а ний сме сякаш обладани от самота

бавно, бавно всичко се слива,

различна остава само любовта...

 

Сутрин целувам те аз по лицето,

омаян от дъха на твоите коси,

с идващия ден аз отново отварям сърцето

с надежда, която любовта ми подари...

 

 Георги Пaрапитев

                                                                                                      

© Георги Парапитев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??