Надежда
<?XML:NAMESPACE PREFIX = O />
Нощта е студена, но сърцето ти ме топли,
аз търся приятелска душа,
за да се скрия в нея от сълзи и вопли,
да се скрия от ударите на дъжда...
Дори да мълча, сърцето разбира,
че плача за бялата луна.
Любовта ми към теб не умира,
макар и да роня сълза след сълза...
Миг подир миг животът тече и си отива,
а ний сме сякаш обладани от самота
бавно, бавно всичко се слива,
различна остава само любовта...
Сутрин целувам те аз по лицето,
омаян от дъха на твоите коси,
с идващия ден аз отново отварям сърцето
с надежда, която любовта ми подари...
Георги Пaрапитев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Парапитев Всички права запазени
