Mar 15, 2007, 8:57 AM

Надежда

  Poetry
1.1K 0 4

<?XML:NAMESPACE PREFIX = O />

            

Нощта е студена, но  сърцето ти ме топли,
аз търся приятелска душа,

за да се скрия в нея от сълзи и вопли,

да се скрия от ударите на дъжда...

 

Дори да мълча, сърцето разбира,

че плача за бялата луна.

Любовта ми към теб не умира,

макар и да роня сълза след сълза...

 

Миг подир миг животът тече и си отива,

а ний сме сякаш обладани от самота

бавно, бавно всичко се слива,

различна остава само любовта...

 

Сутрин целувам те аз по лицето,

омаян от дъха на твоите коси,

с идващия ден аз отново отварям сърцето

с надежда, която любовта ми подари...

 

 Георги Пaрапитев

                                                                                                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Парапитев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...