Надеждата ли? Крехка уж и слаба,
като скала на шията тежи,
залъгва ни тя с шарени лъжи,
а никой не е по-голям от хляба.
Надеждата ли? Тя е за слабака
и дните му с измама тя краде,
дали ѝ вярва от немай къде,
живот, че вечен след смъртта го чака?
Надежда цял живот съм и го зная,
тя както никой ще те заблуди,
живей сега, не утре, не преди!
Измислица е може би и раят.
Надеждата умирала последна?
Клиширано и глупаво звучи,
дори и заслепените очи,
умре ли тя – накрая ще прогледнат.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Надеждата е следствие от навика - смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата »