Надежда цял живот съм и го зная
Надеждата ли? Крехка уж и слаба,
като скала на шията тежи,
залъгва ни тя с шарени лъжи,
а никой не е по-голям от хляба.
Надеждата ли? Тя е за слабака
и дните му с измама тя краде,
дали ѝ вярва от немай къде,
живот, че вечен след смъртта го чака?
Надежда цял живот съм и го зная,
тя както никой ще те заблуди,
живей сега, не утре, не преди!
Измислица е може би и раят.
Надеждата умирала последна?
Клиширано и глупаво звучи,
дори и заслепените очи,
умре ли тя – накрая ще прогледнат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
