19 ago 2004, 14:53

Надежда в самота

  Poesía
2K 0 0
Когато вечер с нетърпение затворя
умората от сивия ми ден
и с тебе мълчаливо заговоря,
усещам те неотделимо в мен.

Когато мисълта ми с теб се слее,
прозирам бъдещето с нас.
А синьото на твоите очи зарее
потъвам в сънен, късен час.

Когато изгрева на утре ме събужда,
аз още чувствам твоя плам.
От ласките ти жадни имам нужда
и скоро пак ще ги създам.

Така е в нощите ми болни
и утрините ми във самота.
Превръщам своите надежди волни
в една, единствена мечта.

Така е винаги,защото търся
душата, огъня на любовта.
Надеждата ми няма да се свърши,
със мен си, тука и сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...