Когато вечер с нетърпение затворя
умората от сивия ми ден
и с тебе мълчаливо заговоря,
усещам те неотделимо в мен.

Когато мисълта ми с теб се слее,
прозирам бъдещето с нас.
А синьото на твоите очи зарее
потъвам в сънен, късен час.

Когато изгрева на утре ме събужда,
аз още чувствам твоя плам.
От ласките ти жадни имам нужда
и скоро пак ще ги създам.

Така е в нощите ми болни
и утрините ми във самота.
Превръщам своите надежди волни
в една, единствена мечта.

Така е винаги,защото търся
душата, огъня на любовта.
Надеждата ми няма да се свърши,
със мен си, тука и сега.