19 авг. 2004 г., 14:53

Надежда в самота

1.9K 0 0
Когато вечер с нетърпение затворя
умората от сивия ми ден
и с тебе мълчаливо заговоря,
усещам те неотделимо в мен.

Когато мисълта ми с теб се слее,
прозирам бъдещето с нас.
А синьото на твоите очи зарее
потъвам в сънен, късен час.

Когато изгрева на утре ме събужда,
аз още чувствам твоя плам.
От ласките ти жадни имам нужда
и скоро пак ще ги създам.

Така е в нощите ми болни
и утрините ми във самота.
Превръщам своите надежди волни
в една, единствена мечта.

Така е винаги,защото търся
душата, огъня на любовта.
Надеждата ми няма да се свърши,
със мен си, тука и сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...