19 авг. 2004 г., 14:53

Надежда в самота

2K 0 0
Когато вечер с нетърпение затворя
умората от сивия ми ден
и с тебе мълчаливо заговоря,
усещам те неотделимо в мен.

Когато мисълта ми с теб се слее,
прозирам бъдещето с нас.
А синьото на твоите очи зарее
потъвам в сънен, късен час.

Когато изгрева на утре ме събужда,
аз още чувствам твоя плам.
От ласките ти жадни имам нужда
и скоро пак ще ги създам.

Така е в нощите ми болни
и утрините ми във самота.
Превръщам своите надежди волни
в една, единствена мечта.

Така е винаги,защото търся
душата, огъня на любовта.
Надеждата ми няма да се свърши,
със мен си, тука и сега.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...