8 may 2014, 22:42

Надежда в сивотата 

  Poesía » Civil
366 1 0

Свят забързан сив и скучен.

Свят във облаци обвит.

А във всеки ъгъл дебне,

нечий скрупул неразвит.

Всеки склонен да убива...

Всеки склонен на лъжи.

И с лъжите той успява,

някой друг да натопи.

- Свят обвързан с немотия,

с глад, лъжа и страх...

Свят, тъй пълен със истерия,

че от нея блика гняв...

Гняв... Към другите, различни!?

Хората със слънчеви души.

Хора със усмивки живи 

и с надеждата една.

Че в искрата малка жива...

има много топлина.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??