17 sept 2007, 9:05

Надежда, Вяра и Любов

  Poesía
3.1K 0 12

Можем ли да оцелеем

без надежда и любов?

Как без вяра ще успеем

във живота ни суров?

 

Тя, надеждата, горката,

ражда се от отчаяние.

Но пък дава светлината

на живота – със старание.

 

Вярата крепи човека,

всяко негово решение.

За добро и зло – до века

търсим в нея изцеление.

 

Любовта ни окрилява,

прави ни и по-добри!

Само че любов без мяра

много силно ни гори.

 

Надежда, Вяра и Любов

съпътстват ни във път не лек,

да търсим из живота брод,

   чието име е ЧОВЕК.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...