8 oct 2022, 14:26  

Надежда за мир

  Poesía
755 0 1

Градът е млад и млада е надеждата, 
очите шарят по витрините
и сякаш се надяват сред някой от долапите
просто да открият себе си.

 

Градът е млад и млада е надеждата,
че животът е прекрасен
и все по-нагоре се изкачваме по стълбите
и повече любов на другите даряваме.

 

Светът е млад и млади са душите ни
и нима живеем ако не обичаме? 
Нима сме живи без да сме разбрали смисъла, 
че просто празни сме без обич и усмивка нежна. 

 

Никой, никой, не може да отнеме огъня в очите ни, 
и на морето делфините, мидите, 
красотата на природата, еднорозите, 
и онези бели пухкави мечти насън. 

 

Защото дори да ни затриете, 
ние пак ще се родим от светлината

и напук на този мрак отново ще сме млади,
и кръвта отново светло ще тече във вените. 

 

Но... моля ви, не отнемайте на никого 
 младостта, усмивките, надеждата, 
и лъчите лятно светещи през заскрежения прозорец. 
Просто прегърнете ни... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есенен блян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...