8 окт. 2022 г., 14:26  

Надежда за мир

754 0 1

Градът е млад и млада е надеждата, 
очите шарят по витрините
и сякаш се надяват сред някой от долапите
просто да открият себе си.

 

Градът е млад и млада е надеждата,
че животът е прекрасен
и все по-нагоре се изкачваме по стълбите
и повече любов на другите даряваме.

 

Светът е млад и млади са душите ни
и нима живеем ако не обичаме? 
Нима сме живи без да сме разбрали смисъла, 
че просто празни сме без обич и усмивка нежна. 

 

Никой, никой, не може да отнеме огъня в очите ни, 
и на морето делфините, мидите, 
красотата на природата, еднорозите, 
и онези бели пухкави мечти насън. 

 

Защото дори да ни затриете, 
ние пак ще се родим от светлината

и напук на този мрак отново ще сме млади,
и кръвта отново светло ще тече във вените. 

 

Но... моля ви, не отнемайте на никого 
 младостта, усмивките, надеждата, 
и лъчите лятно светещи през заскрежения прозорец. 
Просто прегърнете ни... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есенен блян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...