Градът е млад и млада е надеждата, 
очите шарят по витрините
и сякаш се надяват сред някой от долапите
просто да открият себе си.

Градът е млад и млада е надеждата,
че животът е прекрасен
и все по-нагоре се изкачваме по стълбите
и повече любов на другите даряваме.

Светът е млад и млади са душите ни
и нима живеем ако не обичаме? 
Нима сме живи без да сме разбрали смисъла, 
че просто празни сме без обич и усмивка нежна. 

Никой, никой, не може да отнеме огъня в очите ни, 
и на морето делфините, мидите, 
красотата на природата, еднорозите, 
и онези бели пухкави мечти насън. 

Защото дори да ни затриете, 
ние пак ще се родим от светлината

и напук на този мрак отново ще сме млади,
и кръвта отново светло ще тече във вените. 

Но... моля ви, не отнемайте на никого 
 младостта, усмивките, надеждата, 
и лъчите лятно светещи през заскрежения прозорец. 
Просто прегърнете ни...