Надежда за пролет
Есента се пропи от дъжда и очи в утринта замъгли,
пожълтя като лист и се свлече във кожата земна...
чезне птичата песен в душата ù днес, и боли –
плодовете презряха и вече е толкова бедна...
Есента във сланите сълзите на лятото скри,
ветровете ухажват я вече от всички посоки...
и венчето си сложи от билки и сухи треви,
семена във утробата листна зашуми дълбоко.
От любови несбъднати - в миг есента полудя,
пъстроцвети нахвърли ревниво в косите ти нежни
и сега аз в очите ти пъзел от чувства редя:
любовта ми със поглед - за пролет създава надежда...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
