31 dic 2023, 7:50

Надежда за спокойни старини

  Poesía
827 3 2

Майката за децата се раздава. 
Не мери тя умората с аршин.
На хокането чувства не предава,
когато е от любимият ѝ син!

 

Мъжете биват силно те подвластни
на егото в сегашния живот. 
И стават в къщи с близки по - опастни, 
дори и някъде като деспот. 

 

Налегне ли умората във къщи
леглото ги превлича кат магнит. 
Не трябва никой гневно да се мръщи, 
че срещу тях стена е от гранит.

 

Забравят чужди чувства и умора
от егоизъм скриват си глава. 
Като щрауса търсят те упора
или при опасност ритат с крака. 

 

А гладни ли са, с трите си стомаха
отваря им се вълчи апетит. 
Не чакат бързо питката да втаса 
а хапват нещо, само да е сит. 

 

А майката надвесена над питка
нарича с думи бялото тесто:
"Дано открие нейде своя птичка
и свие свое мъничко гнездо." 

 

Жената е като водата силна. 
Подмолна е сред твърдите скали. 
Със нежност и дума любвеобилна
мъжът тя бавно ще преобрази. 

 

... Ухае питката на краве масло
вплела вяра в светли бъднини. 
Ухае и във очите свети ясно
надежда за спокойни старини. 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Юри! Честита Нова година на теб и всички колеги по перо! Бъдете здрави и щастливи! Нека късметът кацне на вашето рамо и Ви води до нови творчески висоти!
  • Успех, Кремена! 👍
    Весели празници!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...