31 dic 2023, 7:50

Надежда за спокойни старини

  Poesía
836 3 2

Майката за децата се раздава. 
Не мери тя умората с аршин.
На хокането чувства не предава,
когато е от любимият ѝ син!

 

Мъжете биват силно те подвластни
на егото в сегашния живот. 
И стават в къщи с близки по - опастни, 
дори и някъде като деспот. 

 

Налегне ли умората във къщи
леглото ги превлича кат магнит. 
Не трябва никой гневно да се мръщи, 
че срещу тях стена е от гранит.

 

Забравят чужди чувства и умора
от егоизъм скриват си глава. 
Като щрауса търсят те упора
или при опасност ритат с крака. 

 

А гладни ли са, с трите си стомаха
отваря им се вълчи апетит. 
Не чакат бързо питката да втаса 
а хапват нещо, само да е сит. 

 

А майката надвесена над питка
нарича с думи бялото тесто:
"Дано открие нейде своя птичка
и свие свое мъничко гнездо." 

 

Жената е като водата силна. 
Подмолна е сред твърдите скали. 
Със нежност и дума любвеобилна
мъжът тя бавно ще преобрази. 

 

... Ухае питката на краве масло
вплела вяра в светли бъднини. 
Ухае и във очите свети ясно
надежда за спокойни старини. 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Арменчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Юри! Честита Нова година на теб и всички колеги по перо! Бъдете здрави и щастливи! Нека късметът кацне на вашето рамо и Ви води до нови творчески висоти!
  • Успех, Кремена! 👍
    Весели празници!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...