Надежда за спокойни старини
Майката за децата се раздава.
Не мери тя умората с аршин.
На хокането чувства не предава,
когато е от любимият ѝ син!
Мъжете биват силно те подвластни
на егото в сегашния живот.
И стават в къщи с близки по - опастни,
дори и някъде като деспот.
Налегне ли умората във къщи
леглото ги превлича кат магнит.
Не трябва никой гневно да се мръщи,
че срещу тях стена е от гранит.
Забравят чужди чувства и умора
от егоизъм скриват си глава.
Като щрауса търсят те упора
или при опасност ритат с крака.
А гладни ли са, с трите си стомаха
отваря им се вълчи апетит.
Не чакат бързо питката да втаса
а хапват нещо, само да е сит.
А майката надвесена над питка
нарича с думи бялото тесто:
"Дано открие нейде своя птичка
и свие свое мъничко гнездо."
Жената е като водата силна.
Подмолна е сред твърдите скали.
Със нежност и дума любвеобилна
мъжът тя бавно ще преобрази.
... Ухае питката на краве масло
вплела вяра в светли бъднини.
Ухае и във очите свети ясно
надежда за спокойни старини.
© Кремена Арменчева All rights reserved.
