5 jun 2023, 5:19

Надеждата крила ми дава 

  Poesía » Verso libre
201 4 5

Невидими въжета ме държат и впиват се в плата...

Неравна е борбата с матрицата...защото тя действа

подло, задкулисно и ме води към пропастта...

Викът ми силен е...! Но дали някой ще ме чуе...!?

Притихнал е света...не чува! Дали приспани сетивата

ще откликнат - на борбата между доброто и мрака...!

Бездънна пропаст - няма никой! А въжетата

се впиват все по- дълбоко...Викът притихва...!

Няма смисъл! Сама съм със болката -

на този стар отмиращ свят...Пленените човешки

добродетели до мен са и тайничко

просветват в мрака! Пламти надеждата в душата...

И претритите въжета в пропастта остават...

Защото силна е волята и смела -

с наранени пръсти катеря се нагоре...!

Надеждата крила ми дава...!

Ето, отново съм на ръба на бездната -

безжалостна, тъмна, безпощадна...

А нощното небе сияе...Показва ми звездната

си карта - различна, загадъчна, кодирана...

Но сега матрицата оплетена е в мрежи -

сателитите един, по- един изгасват...

А света пак ще се събуди - възвърнал

човешкото достойнство...Стоя на ръба на бездната

и чакам с надежда изгрева...Звани перцето

и нанизва - огърлица от букви, думички и изречения!

Тъмнината се разпръсква...Утро е...! И слънчеви лъчи

показват пътя... на земната ми мисия...!

 

 

29.01.2023г

Катя Джамова

 

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Влади, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
    Пожелавам ти много здраве и нови творчески успехи!
  • Браво, Катя! Отдавам почит пред поетичното ти майсторство да рисуваш със словата!
  • Младене, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!

    Миночка, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!

    Пожелавам ви много здраве и вълшебна творческа вечер изпъстрена със звездни чудеса!
  • Катя, вдъхновяваш с надеждата, която е обхванала стиха. Хареса ми оптимизмът с който гледаш на света. И така трябва, в противен случай ще сме ходещи сенки! Поздравявам те!
  • Винаги ме поразява този твой оптимизъм, Катя. Оптимизмът, че и в най-черното небе има звезди, че дори похитени от бездната ще намерим сили да се измъкнем от нея. Поздравявам те за стиха!

    "А света пак ще се събуди - възвърнал
    човешкото достойнство...Стоя на ръба на бездната
    и чакам с надежда изгрева..."

    Определено ще се събуди!
Propuestas
: ??:??