Надеждата крила ми дава
Невидими въжета ме държат и впиват се в плата...
Неравна е борбата с матрицата...защото тя действа
подло, задкулисно и ме води към пропастта...
Викът ми силен е...! Но дали някой ще ме чуе...!?
Притихнал е света...не чува! Дали приспани сетивата
ще откликнат - на борбата между доброто и мрака...!
Бездънна пропаст - няма никой! А въжетата
се впиват все по- дълбоко...Викът притихва...!
Няма смисъл! Сама съм със болката -
на този стар отмиращ свят...Пленените човешки
добродетели до мен са и тайничко
просветват в мрака! Пламти надеждата в душата...
И претритите въжета в пропастта остават...
Защото силна е волята и смела -
с наранени пръсти катеря се нагоре...!
Надеждата крила ми дава...!
Ето, отново съм на ръба на бездната -
безжалостна, тъмна, безпощадна...
А нощното небе сияе...Показва ми звездната
си карта - различна, загадъчна, кодирана...
Но сега матрицата оплетена е в мрежи -
сателитите един, по- един изгасват...
А света пак ще се събуди - възвърнал
човешкото достойнство...Стоя на ръба на бездната
и чакам с надежда изгрева...Звани перцето
и нанизва - огърлица от букви, думички и изречения!
Тъмнината се разпръсква...Утро е...! И слънчеви лъчи
показват пътя... на земната ми мисия...!
29.01.2023г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
