Надеждата лежи на дъното
Стъпваш по паважите на зимата,
изплашен от безименните улици -
трепериш
като счупено крило на пеперуда,
докато те изоставя
даже блясъкът на слънцето
поглеждаш безразличния си образ
в дъното на уличните локви,
обагрен от изтичащия залез,
ти зърваш за секунда упованието,
че даже да е счупено крилото,
то все пак е част от полет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Камелия Панайотова Todos los derechos reservados