Надеждата лежи на дъното

9 feb 2020, 0:16

Poesía » Verso libre

384 1 0

Стъпваш по паважите на зимата,

изплашен от безименните улици -

трепериш

като счупено крило на пеперуда,

докато те изоставя

даже блясъкът на слънцето

поглеждаш безразличния си образ

в дъното на уличните локви,

обагрен от изтичащия залез,

ти зърваш за секунда упованието,

че даже да е счупено крилото,

то все пак е част от полет.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.