Надеждата лежи на дъното

Стъпваш по паважите на зимата,

изплашен от безименните улици - 

трепериш

като счупено крило на пеперуда,

докато те изоставя

даже блясъкът на слънцето

поглеждаш безразличния си образ

в дъното на уличните локви,

обагрен от изтичащия залез,

ти зърваш за секунда упованието,

че даже да е счупено крилото,

то все пак е част от полет.