Надеждата лежи на дъното

9.02.2020 г., 0:16 ч.

Поезия » Свободен стих

381 1 0

Стъпваш по паважите на зимата,

изплашен от безименните улици -

трепериш

като счупено крило на пеперуда,

докато те изоставя

даже блясъкът на слънцето

поглеждаш безразличния си образ

в дъното на уличните локви,

обагрен от изтичащия залез,

ти зърваш за секунда упованието,

че даже да е счупено крилото,

то все пак е част от полет.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.