Направих си надежди във очите ти -
безбрежно сини – морска шир.
Прегърнах те във мъката на дните ти,
изплаках обич в черен пир.
Една прозрачна, светла люлка
оставих да те пази пак,
когато фалшът те обърка -
да видиш онзи, вечен, знак...
За него питаше, когато
намерих те във самота,
но вярата ни бе богата –
нашепваше ни пълнота...
Приказки малки разказваше
за онзи чакан, хубав ден
Чудни мигове показваше
И радост идваше у мен...
Направих си надежди във очите ти –
безбрежно сини – морска шир.
Сега целувам щастието в дните ти,
потънала във нежен мир.
....
(16.10.2009г.)
© Агапея Полис Todos los derechos reservados